/Поглед.инфо/ Въпросът за фундаменталната природа на времето отдавна се е превърнал в бойно поле, където теоретичната физика, философският идеализъм и невробиологията кръстосват оръжия в опит да разглобят реалността на съставните ѝ части. Напоследък отново набира популярност тезата, че ако съзнанието се разглежда като единствена обективна реалност, а материята и енергията бъдат сведени до вторични проявления, времето автоматично изгубва своята стойност и се превръща в непотребен абстрактен конструкт. Подобни субективни интерпретации обаче се сблъскват с неумолими физически и логически лимити, тъй като самото съществуване на какъвто и да е процес – от невронната електрическа активност до термодинамичния разпад – остава фундаментално обвързано с протеклия период от време.

Пълният материал е публикуван вPogled Прочети цялата статия
Реклама